Или
Моят вариант на „Яж, моли се и обичай”
Тази зима беше необикновена за мен. Една от най-дългите и най-трудните, които съм имала. Сега като погледна назад - много се радвам, че беше такава. Защото именно в такива по-тежки моменти човек (стига да има нагласата за това, да го иска и да има достатъчно сили) разбира доста неща за себе си, за другите около него и като цяло за собствения си живот. И обикновено всичко това носи промяна. Към по-добро. Или поне при мен се оказа, че така се получи.
Зимата навън и зимата в мен ме срещнаха преди шест месеца с книгата „Яж, моли се и обичай” на Елизабет Гълбрайт. Не, сега няма да споделям разсъждения по книгата, няма да правя анализи, просто ще я използвам като „мост” към идеите, които искам да споделя. Та в книгата (която между другото дълго време се задържа като бестселър) се разказва за една жена с много проблеми, която търси начини да се справи с тях и ги открива на три места. Отива в Италия и прекарва три месеца в Рим, където храни тялото си с най-вкусната храна, за да разсее гладната си душа. Отива в Индия, където живее три месеца в ашрам, прекарва цялото време в молитви, медитация и чистене на свещените подове, за да разбере себе си, Бога и неговата воля и за да открие своето вдъхновение за живота. Най-накрая отива в Индонезия, където среща странен шаман, който съвсем простично й разкрива тайната на живота – просто седи си и се усмихвай... Това е историята на Елизабет.
Аз имам друг вариант, естествено вариант в развитие, вариант, който често се променя, тъй като човек винаги открива нещо ново и ново, което го кара да се чувства добре. Но ако се опитам да обобщя в три думи това, което ми дава сили и ме вдъхновява всеки ден, то това са: спортувай, пътувай и обичай.
Здрав дух в здраво тяло. Звучи толкова изтъркано. И въпреки това толкова вярно. Спортът е една от най-добрите техники за уравновесяване, за спасяване от лошите мисли и емоции, за релаксиране, за зареждане с енергия и сила, за надъхване. Не знам как точно се получава, но винаги на кростренажора разбирам колко сила има вътре в мен и как бих могла да продължа да се справям с каквото и да е било. Физическото натоварване всъщност винаги ми помага да прогоня психическата тежест и умора.
Пътуването е другата ми голяма страст, макар да нямам много възможност да й се отдавам често. Но това е едно от нещата, които винаги могат да ме отърват от застоя и скуката, които така ненавиждам и срещу които се боря всячески. Когато пътувам успявам за малко да остана със себе си. Нямам представа от йога и медитация, обаче моментите на зяпане през прозореца, докато пътувам, са толкова ... успокояващи. В такива часове обикновено имам възможност да остана спокойно със себе си и да си помълча и това ми харесва. Според мен човек трябва да се чувства удобно в компанията на собственото си мълчание, защото това означава, че не се притеснява да остане насаме с мислите си.
И все пак животът ще е едно голямо нищо, ако не обичаме. Ако не обичаме да се усмихваме, ако не обичаме да радваме другите, ако не обичаме да обичаме другите, ако не обичаме морето, слънце, ако не обичаме събота сутрин, дори понеделник сутрин, ако не обичаме да гледаме позитивно, ако не обичаме дори най-странните и най-малките неща, които обаче придават чар на живота ни и ни вдъхновяват, просто няма да има смисъл.
Аз обичам да търся красивите моменти в живота и ще продължавам да го правя...
0 comments:
Post a Comment