Beauty Saves the World

За италианците сладоледът е общонационално удоволствие. В Рим сред всички пиаци, фонтани, малки и кокетни кафета, ще намерите красивите сладоледарджийници, където човек дълго време може да се колебае от кой да опита.
Купуването на сладолед си е цяло тържество на сетивата. Първо за очите, защото не можеш да се нагледаш на цветовете, плодовете, сиропите, вафлените фунийки, красивите италианци продавачи... Ако сте почитатели на италианската култура, то това е и наслада за ушите, защото докато си избираш можеш да слушаш красивата италианска реч около теб. Обслужването е другата хубава част от цялата тази съвсем обикновена ситуация. Тези хора могат с часове да разказват за сладоледа, да препоръчват, да се наслаждават докато ти избираш и най-накрая с огромно удоволствие да ти го продадат.

Ето и малко информация от първоизточник за сладоледите (smile)
Сладоледът (IL GELATO) от SofiaPronto.com
Според легендата италианецът Итало Маркиони е този, който измисля за пръв път рогчето със сладолед.
През 1903 Итало регистрира патента си в Ню Йорк, въпреки че продава сладоледени рогчета още от 1896.
Но как Маркиони стига до изобретението си?
Уморен от проблемите със счупените чаши, пълни със сладолед, Итало прозрял, че печените вафлени фунийки могат да заместят чудесно чашите.
Във фунийки или пластмасови чашки, днес 25 милиона италианци изяждат средно по 3-4 сладоледа на седмица.
Всяка година италианецът поглъща средно по 9 кг сладолед
Въпреки че почти всеки ден италианските сладоледажии предлагат нови и нови вкусове, най-търсените си остават шоколадът (cioccolato), предпочитан от 27 на сто от италианците, лешниковият (nocciola), който предпочитат 20 на сто от тях.
Следват лимонът (limone)-13 %, ягодата (fragola)-12 %, страчатела (stracciatella)-9 % и чам-фъстъкът (pistacchio)-8 %.
Любителите на традиционните вкусове определят като доста странни синия сладолед и сладоледа от рози, но те са направо невинни, в сравнение с предлаганите в Япония на базата на охлюви, индийско къри, люта чушка, соев сос , чесън, сол или змийска отрова.
Митът за сладоледа като нещо, от което се дебелее, е напълно погрешен, според италианските експерти.
Сто грама сладолед съдържат около 200 калории, което е колкото 30 грама спагети със сос или колкото 200 грама месо.
Затова и мнозина италианци през лятото заместват обеда си с лесно смилаемия от стомаха сладолед.
През последните години италианският пазар на сладолед беше буквално залят и от нискокалоричен сладолед от соя – той се приготвя от соев екстракт и други растителни продукти и е идеално средство за онези, които са алергични към млякото.
В Италия обаче е доста консумирана и т.нар гранита (granita), което е нещо като сладолед под формата на ледени парченца.
Тя има древен произход, като се има предвид, че за гранитоподобна течност се говори още в Стария завет, където Исак предлага на Авраам козе мляко, примесено с лед. Легендата разказва, че по-късно Александър Велики, Клеопатра и Нерон са били изключителни любители на течности, наподобяващи гранитата.
През 1700 пък идва епохата на т.нар сорбети (sorbetti), които се приготвят с плодов сок.
Във Флоренция измислят първите съвременни сладоледи, за чиято направа се използват мляко, сметана и яйца. Двама италианци са хората, които разпространяват сладоледеното изобретение в чужбина.
През 1660 Франческо Прокопио дей Колтели основава първото кафене-сладоледаджийница.
И до ден днешен тя е известна с името “Procope”.
В края на XVIII век пък Филипо Ленци отваря първата сладоледаджийница на американска земя.
През 1949 идва епохата на сладоледа на клечка. Лансира го в Милано фирмата “Motta”, която започва да произвежда в индустриални количества „Il Mottarello”. Оттогава сладоледът на клечка нахлува по плажовете, превръщайки се в най-предпочитаната закуска за препичащите се под слънцето.